Dendu89 (Деница Гарелова)
733 9793
4 февр. 2021 г., 21:23  

Огледално 

  Поэзия
535 8 9

Умирам и се раждам в късче хаос,

но мога самотата да подреждам

на спомени от много дълъг валс

и хиляди изтъркани надежди.

Кафе, цигари, филми и фурми,

и срички до звездите и обратно,

от “Заедно” до “ Толкова сами”

сърцето ми е общото ни кратно.

Изстивам и изгарям в къс небе

надничащо от ирис ураганен.

Преди да тръгнеш, по-различно бе 

и слънцето изгряваше ми в дланите.

Лекувам, боледувам в две очи

пред смръщено и тясно огледало,

което най-нахално ми мълчи,

когато те обиквам отначало.

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??