Dendu89 (Деница Гарелова)
732 9790
4 feb 2021, 21:23  

Огледално 

  Poesía
527 8 9

Умирам и се раждам в късче хаос,

но мога самотата да подреждам

на спомени от много дълъг валс

и хиляди изтъркани надежди.

Кафе, цигари, филми и фурми,

и срички до звездите и обратно,

от “Заедно” до “ Толкова сами”

сърцето ми е общото ни кратно.

Изстивам и изгарям в къс небе

надничащо от ирис ураганен.

Преди да тръгнеш, по-различно бе 

и слънцето изгряваше ми в дланите.

Лекувам, боледувам в две очи

пред смръщено и тясно огледало,

което най-нахално ми мълчи,

когато те обиквам отначало.

 

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??