19 февр. 2008 г., 23:29

Огледало 

  Поэзия
624 0 1
Помни, когато си сама
и няма повече звезди в нощта,
погледни ти в моето огледало
и светът ще заспи в бяло.

Знай, нощта е още млада
и любовта ни гори на нежна клада.
Не заспивай, заключи тъжната врата,
излез жадно от сивата мъгла.

Не забравяй, луната спи,
но споменът за мен над теб лети.
Сега си жива - прогони страха,
усети с устни ти греха.

Целуни със страст звездите,
удави се с мен на края сред мечтите.
Прегърни зората на утрешния ден,
събуди се и забрави за мен !

© Страхил Събев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ИНТЕРЕСНО.. ЗВУЧИ КАТО ТЕКСТ ЗА НЯКОЯ ПЕСЕН, РОК БАЛАДА ДАКАЖЕМ, ИЛИ НЕЩО ОТ ТОЯ РОД. САМО ЧЕ ТОВА,, ЗАБРАВИ ЗА МЕН." МАЛКО ГАДНО НАКРАЯ, ГОРКОТО МОМИЧЕ, ПЪРВО ИСКАШ ДА УСЕТИ ГРЕХА, ПОСЛЕ ДА ЗАБРАВИ, МАЛКО СЕ ОБЪРКВАМ..
Предложения
: ??:??