azazel (Страхил Събев)
20 2
19 feb 2008, 23:29

Огледало 

  Poesía
644 0 1
Помни, когато си сама
и няма повече звезди в нощта,
погледни ти в моето огледало
и светът ще заспи в бяло.

Знай, нощта е още млада
и любовта ни гори на нежна клада.
Не заспивай, заключи тъжната врата,
излез жадно от сивата мъгла.

Не забравяй, луната спи,
но споменът за мен над теб лети.
Сега си жива - прогони страха,
усети с устни ти греха.

Целуни със страст звездите,
удави се с мен на края сред мечтите.
Прегърни зората на утрешния ден,
събуди се и забрави за мен !

© Страхил Събев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ИНТЕРЕСНО.. ЗВУЧИ КАТО ТЕКСТ ЗА НЯКОЯ ПЕСЕН, РОК БАЛАДА ДАКАЖЕМ, ИЛИ НЕЩО ОТ ТОЯ РОД. САМО ЧЕ ТОВА,, ЗАБРАВИ ЗА МЕН." МАЛКО ГАДНО НАКРАЯ, ГОРКОТО МОМИЧЕ, ПЪРВО ИСКАШ ДА УСЕТИ ГРЕХА, ПОСЛЕ ДА ЗАБРАВИ, МАЛКО СЕ ОБЪРКВАМ..
Propuestas
: ??:??