В огледалото аз виждам всеки ден
едно лице, което не познавам.
Душата ми на туй лице е в плен,
а всеки ден аз бавно остарявам.
Аз искам да политна, но не мога -
в сърцето ми тежи една лъжа.
Крилете на душата в изнемога
сломиха се под тежката съдба.
Съдбата да живея с две лица -
едното непознато, като маска,
аз нося го за пред света,
приемам всяка хула като ласка.
Другото е огледало на душата,
в него се оглежда любовта,
няма място в него самотата,
отразява само красота.
Второто аз крия вътре в мен
и само нощем то изплува,
но дали от този дълъг плен
няма да изчезне, без да се сбогува?
© Петя Стрелчева Все права защищены