В огледалото аз виждам всеки ден

едно лице, което не познавам.

Душата ми на туй лице е в плен,

а всеки ден аз бавно остарявам.

Аз искам да политна, но не мога -

в сърцето ми тежи една лъжа.

Крилете на душата в изнемога

сломиха се под тежката съдба.

Съдбата да живея с две лица -

едното непознато, като маска,

аз нося го за пред света,

приемам всяка хула като ласка.

Другото е огледало на душата,

в него се оглежда любовта,

няма място в него самотата,

отразява само красота.

Второто аз крия вътре в мен

и само нощем то изплува,

но дали от този дълъг плен

няма да изчезне, без да се сбогува?