20 окт. 2016 г., 09:39

Огниво 

  Поэзия
4.3 / 4
419 0 4

Сред заревото там, далече,

където хоризонтът целува небето

и денят посреща своята вечер,

аз видях отново момчето,

което очаква винаги нещо...

 

дали луната кога ще изплува,

да го превърне в призрачна сянка

или звездите кога ще затанцуват –

бели нимфи на безкрайна полянка,

в очи му които с обич палуват?...

 

Знам ли... Едно е сигурно –

душата му за нещо се моли

и все чака, безспирно

нещо, с което от залеза топъл

ще вземе за сърцето огниво...

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...

Ещё произведения »