Сред заревото там, далече,
където хоризонтът целува небето
и денят посреща своята вечер,
аз видях отново момчето,
което очаква винаги нещо...
дали луната кога ще изплува,
да го превърне в призрачна сянка
или звездите кога ще затанцуват –
бели нимфи на безкрайна полянка,
в очи му които с обич палуват?...
Знам ли... Едно е сигурно –
душата му за нещо се моли ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse