Червено в жълто преминава,
но тъй горещо пак остава.
Бели пламъци изгарят,
сякаш в пепелта звезди изгряват. 

Бял лист с мастило напоен,
във пламъците нежни пак се свива
и текст от хиляди емоции сглобен,
във светлината се изгубва.

Светлината  в мрак така прелива,
сенките неясни откроява
и тъгата бавно си отива,
както всичко друго, се забравя.

И трия спомен подир спомен.
Във алкохола ги одавям.
От мисъл не остава помен.
Накрая даже чувствата забравям.

Постигам някакъв успех почти,
във опит за самоунищожение,
но боря със себе си уви,
и няма начин за спасение.

Създания на мисли неизказани,
истории така неистинни,
със героите  неискрени,
Ще са от този миг забравени.

И всеки път повтаря се -
запознаване, любов, раздяла,
и всеки път забравя се,
във думи само си остава.

Простите мастилени петна,
оставила една любов,
се свиват и изгарят бавно,
във пламък със цвета на кръв.