Червено в жълто преминава,
но тъй горещо пак остава.
Бели пламъци изгарят,
сякаш в пепелта звезди изгряват.
Бял лист с мастило напоен,
във пламъците нежни пак се свива
и текст от хиляди емоции сглобен,
във светлината се изгубва.
Светлината в мрак така прелива,
сенките неясни откроява
и тъгата бавно си отива,
както всичко друго, се забравя. ...