shravac (Никола Берчев)
10 43
9 апр. 2005 г., 00:13

Огънят на вдъхновението 

  Поэзия
1484 0 5

Не позволявай да изстине огънят на вдъхновението.

Разпалвай непрестанно пламъка му чист.

То води ни през праговете на вълнението

към точния баланс на всеки стих.

 

Поетът трябва винаги да бъде влюбен

или с ненавист люта да пламти.

Без любовта или омразата поетът е изгубен.

Гласът на лирата във него няма да звучи.

 

Да бъдем уравновесени,  мъдростта ни повелява,

но без емоции поезията не върви.

Така поетът и мъдрецът в мен се съчетават,

когато пламъкът на любовта гори.

 

 

© Никола Берчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Частично описание относно мислите ми. Много е хубаво!
  • обичам случайните стихове, винаги попадам на нещо хубаво
  • Чета скрити мисли Нищо не ми убягва понякога и без да искам - не биваше да го съкращаваш - изворчето е много мило и от него ромоли, ромоли капчи слово родени от вдъхновението
    Така е с медитативните усещания.
  • Как отгатна, Йоанна? Тук имаше действително подобно нещо, но го съкратих.
    "Затуй усмивка прелестна и мила
    към мене с поглед ясен отправи.
    Тя вдъхва в мен онази чудодейна сила,
    която кара изворът на вдъхновението да струи."



  • Ех, че ме накара да се усмихна - и нека вдъхновението като извор да струи от теб - така свежо и приятно
Предложения
: ??:??