Охридска приказка...
(балада)
Болен ми лежи Миле Попйорданов...
Народна песен
Във залезът тъжно просветна,
в миг слънцето някой отмъкна...
Над езерото вълшебна
се спусна нощта, но не мръкна,
че свети ярко луната,
и свети, и не залязва,
люлее вятър водата-
истории стари разказва...
... И Крали Марко пристъпя
след битка с Муса Кесиджия,
сам конят му знае си пътя-
юнашкият кон Шарколия.
И идват моми пременени
те носят менци със вино,
че само вино цървено
юнакът и конят му пият...
И Миле Попйорданов е тука,
но болката ще му премине,
когато попска унука
даде му шепа капини...
Над езерото пустосва
среднощен вятър и стене-
хайдути войвода си носят
и двама-трима ранени...
И сокол юнашко пиле
им носи вода да пият
а в човка и тайно биле-
пак силата да си добият...
А пък платното Биляна
ще къса на ленти бърже,
та с него лютите рани
сама във нощта да превърже...
Ще има и сватба голяма,
и керванджийчето младо
ще си го вземе Биляна:
и по мерак, и със радост...
... А почне ли нощ да преваля
и на сватбарска трапеза:
юнаците вси ще се хвалят
дордето Луната залезе...
Коста Качев,
12.09.2014.
Охридското езеро
© Коста Качев Все права защищены