Охридска приказка...

            (балада)     

                                  Болен ми лежи Миле Попйорданов...

                                          Народна песен

Във залезът тъжно просветна,

в миг слънцето някой отмъкна...

Над езерото вълшебна

се спусна нощта, но не мръкна,

че свети ярко луната,

и свети, и не залязва,

люлее вятър водата-

истории стари разказва...

... И Крали Марко пристъпя

след битка с Муса Кесиджия,

сам конят му знае си пътя-

юнашкият кон Шарколия.

И идват моми пременени

те носят менци със вино,

че само вино цървено

юнакът и конят му пият...

И Миле Попйорданов е тука,

но болката ще му премине,

когато попска унука

даде му шепа капини...

Над езерото пустосва

среднощен вятър и стене-

хайдути войвода си носят

и двама-трима ранени...

И сокол юнашко пиле

им носи вода да пият

а в човка и тайно биле-

пак силата да си добият...

А пък платното Биляна

ще къса на ленти бърже,

та с него лютите рани

сама във нощта да превърже...

Ще има и сватба голяма,

и керванджийчето младо

ще си го вземе Биляна:

и по мерак, и със радост...

... А почне ли нощ да преваля

и на сватбарска трапеза:

юнаците вси ще се хвалят

дордето Луната залезе...

Коста Качев,

12.09.2014.

Охридското езеро