11 авг. 2017 г., 22:39

Оксиморонно 

  Поэзия » Любовная
454 0 0

Оксиморонно

 

Ти си това, което не искам и единственото ми желание,

ти си  в най-тъжния спомен и в най-красивите мечти...

Най-голямата ми радост и най-тежкото страдание,

най-сладкото и най-горчивото в живота си ми ти...

 

Със теб всичко е приказно и  мъчително ужасно,

ти причина си за усмивката ми и за всички сълзи,

караш ме да горя и рязко да гасна,

можеш да ме убиеш и само ти да ме съживиш..

 

Ти ми даваш нищо и абсолютно всичко,

обезсмисляш дните ми и им придаваш смисъл...

Ти си онзи, когото силно мразя и най-много обичам,

онзи за когото не се сещам и е всяка моя мисъл...

 

Ти носиш лекота, но и такава тежест,

в гърдите ми летят пеперуди, а после тухли там редят...

Най-правилното ми решение и най-голямата ми грешка,

най-красивият рай и най-безполощадния ад...

 

Ти си най-голямата лъжа и единствената истина,

най-болезненото чувство и най-силният лек...

Ти си онзи, за когото съм поредна и единствена,

най-смелият и най-страхливият в света човек...

 

Ти си онзи, когото забравих и за когото не спирам да мисля,

най-студеното ми лято и най-горещата зима...

Ти си онзи, който до последния си дъх ще искам,

но няма никога да мога да те имам...

 

10.08.2017

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??