Оксиморонно
Ти си това, което не искам и единственото ми желание,
ти си в най-тъжния спомен и в най-красивите мечти...
Най-голямата ми радост и най-тежкото страдание,
най-сладкото и най-горчивото в живота си ми ти...
Със теб всичко е приказно и мъчително ужасно,
ти причина си за усмивката ми и за всички сълзи,
караш ме да горя и рязко да гасна,
можеш да ме убиеш и само ти да ме съживиш..
Ти ми даваш нищо и абсолютно всичко,
обезсмисляш дните ми и им придаваш смисъл...
Ти си онзи, когото силно мразя и най-много обичам,
онзи за когото не се сещам и е всяка моя мисъл...
Ти носиш лекота, но и такава тежест,
в гърдите ми летят пеперуди, а после тухли там редят...
Най-правилното ми решение и най-голямата ми грешка,
най-красивият рай и най-безполощадния ад...
Ти си най-голямата лъжа и единствената истина,
най-болезненото чувство и най-силният лек...
Ти си онзи, за когото съм поредна и единствена,
най-смелият и най-страхливият в света човек...
Ти си онзи, когото забравих и за когото не спирам да мисля,
най-студеното ми лято и най-горещата зима...
Ти си онзи, който до последния си дъх ще искам,
но няма никога да мога да те имам...
10.08.2017
© Радослава Михайлова Всички права запазени