9 окт. 2017 г., 09:42
Изви се сянка. Като вик
в осиротялото дере.
Изплези времето език.
Октомври звънна с дайре,
събра невинните листа,
червени като топла кръв,
под булото на есента.
Пришпори вятърът със стръв
конете сиви на мъглите.
Тъгата сви се на кълбо,
замърка тихичко и сито
зад свъсеното ми чело. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация