9.10.2017 г., 9:42 ч.

Октомври 

  Поезия » Друга
781 5 10

Изви се сянка. Като вик

в осиротялото дере.

Изплези времето език.

Октомври звънна с дайре,

 

събра невинните листа,

червени като топла кръв,

под булото на есента.

Пришпори вятърът със стръв

 

конете сиви на мъглите.

Тъгата сви се на кълбо,

замърка тихичко и сито

зад свъсеното ми чело.

 

Така почувствах всеки звук,

със който отлетяха птиците.

Октомври вече властва тук...

и влагата пълзи в зениците...

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??