Омраза

manka
22 44

25 янв. 2009 г., 23:03

Поэзия » Любовная

768 0 2

Омраза

През прозореца поглеждам – виждам слънце,

а в душата ми витае мрак...

Любовта ми е голяма като зрънце,

и омразата превзе сърцето пак...

Листата капят... капят и сълзите ми,

а птиците навън мълчат със мен.

И сълзите капят... капят от очите ми,

А денят е черен... ах, ти, черен ден!

А омразата тече по вените с кръвта,

тече и завладява всичко в мен...

Ще намеря ли покой в смъртта?!

Кажи ми, ден... ти, черен ден!

Escalade (Нина)

2009-01-26T16:29:24+02:00

Много е хубаво!!
maistora (Красимир Тенев)

2009-01-26T11:02:48+02:00

Техиката е добра, но идеята...Не пиши,когато си ядосана, а когато ти дойде добра идея, гледай да е по-оптимистична, ако може.Смъртта е неизбежен финал...Омразата е хубаво да я преодолееш.