manka
22 44
25.01.2009 г., 23:03 ч.

Омраза 

  Поезия » Любовна
770 0 2

Омраза

През прозореца поглеждам – виждам слънце,

а в душата ми витае мрак...

Любовта ми е голяма като зрънце,

и омразата превзе сърцето пак...

 

Листата капят... капят и сълзите ми,

а птиците навън мълчат със мен.

И сълзите капят... капят от очите ми,

А денят е черен... ах, ти, черен ден!

 

А омразата тече по вените с кръвта,

тече и завладява всичко в мен...

Ще намеря ли покой в смъртта?!

Кажи ми, ден... ти, черен ден!

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво!!
  • Техиката е добра, но идеята...Не пиши,когато си ядосана, а когато ти дойде добра идея, гледай да е по-оптимистична, ако може.Смъртта е неизбежен финал...Омразата е хубаво да я преодолееш.
Предложения
: ??:??