25 апр. 2010 г., 18:53

Онази крехка граница, която... 

  Поэзия » Философская
1085 0 33
Прозорецът отвън оглежда в себе си
отблясъци от изгреви и залези,
на стъпките забързаните силуети,
пера от птици разпилени по перваза му...
На уличния шум неспирното бърборене,
на фаровете гневните очи...
Понякога една луна в прозореца
показва самотата как блести...
Разплисканите сълзи на дъжда
се стичат и оставят тъжни дири,
изтривайки стотиците лица,
преминали със времето в очите му... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Все права защищены

Предложения
: ??:??