Прозорецът отвън оглежда в себе си
отблясъци от изгреви и залези,
на стъпките забързаните силуети,
пера от птици разпилени по перваза му...
На уличния шум неспирното бърборене,
на фаровете гневните очи...
Понякога една луна в прозореца
показва самотата как блести...
Разплисканите сълзи на дъжда
се стичат и оставят тъжни дири,
изтривайки стотиците лица,
преминали със времето в очите му... ...