yotovava (Валентина Йотова)
2644 22365
22 мая 2013 г., 10:50  

Онемелият славей 

  Поэзия » Философская
915 2 16

Всяка вечер, когато луната заспи
и гората заглъхне от врява
в шубраци от глог, в белочели липи
онемелият славей запява.

Сякаш с клюнче, по-късо от шип на бодил
дръпва звездния шал на небето
и притворил очи, той сред злака шепти
безсловесни, беззвучни куплети.

Мушитрънче смелчаг и златист пчелояд,
всеки лист в любопитните храсти
спират дъх и мълчат. Върху  дол и овраг
тишината е пълна със знаци.

И – додето безмълвните трели думтят
и вибрират от страст без отрада,
свойта притча разказва с извити крилца
и с езиче, изтръгнато в клада,

че не е по-голям този свят от сълза,
че по-лек е от детска въздишка.
И че кладенец, дворче и тиха бреза
са богатство, нам дадено свише.

И дано да запомниш съня причудлив
песента му без звук и без думи.
Този славей е скътан в сърцата ни, жив!
И повярвайте – пак ще ни буди.

 

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??