25 апр. 2013 г., 17:37  

Онези пет минути 

  Поэзия » Другая
743 0 1

Стоя и гледам те. И искам да повярвам,

че онзи вечен сблъсък помежду ни

утихнал е и бавно се потапя

във всяка следваща усмивка, в смеха ни.

 

Стоя и гледам те. Очите ти са мили.

В моите оглеждат се сега по-често.

И няма я в тях онази дивата,

безкрайна и нахакана надменност.

 

И сливам се с твоето спокойствие,

за да го усетя и да го запомня.

Признавам си, за мен е удоволствие

да те видя в новата ти роля.

 

Мисля, че си струваше цената,

а именно - безкрайното мълчание.

И виждам как превърнал си в злато

онази суха купчина от слама.

 

Но в този миг се сещам за онази приказка

за глинения съд и за човека.

И някак странна ми е тази ситуация,

която моето доверие почти упреква.

 

Въпрос на виждане? Или пък на желание?

Има ли значение? Не ми се мисли.

По-важно е, че в тези пет минути

видях те както винаги съм искала.

 

Алманах "Нова българска литература" 

 

© Мариела Пидева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно е !!! Поздравления !!!
Предложения
: ??:??