toxin (Таня Донова)
357 4100
29 июл. 2015 г., 00:55  

Онези, различните 

  Поэзия
860 0 14

Повечето са много мъжки,
щом тръгнат да се доказват.
Само дето са като въшки
и от глава на глава пролазват.

 

И все им е малко грамажът
на една да държат интереса,
и все не им стига куражът
на една да владеят сърцето.

 

Слава Богу, че има малцина,
вещи в изящно изкуство -
да накарат жената, любима
и само тяхна да се почувства!

 

Без да ù свалят звездите,
на ръце да я носят (едва ли),
те са перлата във косите,
с която жената се отличава.

© Таня Донова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Венко, нужно ли е да ти казвам, че е удоволствие за мен присъствието ти тук? Нужно е, разбира се! Благодаря ти!
  • Ник!
  • !!!
  • Да се сърдя? Моля те! Това би означавало само едно - незачитане на правото на другия да има собствено, различно от моето мнение. Няма как да се случи, уважавам всяка позиция, дори и понякога (не в конкретния случай) да отстои на светлинни години от моята
  • "Единствена" дойде от твоите думи в коментара ти, Таня:

    "Младене, не е ново и донякъде е типично за жената да има каквито и да било илюзорни представи, в частност, такива, за мъжа, и ако трябва още да стесня кръга, коя жена не мечтае да е ЕДИНСТВЕНА?"

    Но аз ти се извинявам, че се поувлякох с тези мои дуплики. Такъв съм си - непоправим. Надявам се да не ми се разсърдиш за това. Впуснах се в този кръг от разсъждения, защото така ми дойде отвътре. Но вече се озаптявам.
    Хубав ден и много светло настроение, ти желая!
  • Младене, няма такова нещо, моля те!
    Всъщност, не знам откъде дойде думичката "единствена", при положение, че в стихото не съществува... Там е "любима и само негова", принадлежността в случая е нещо различно от "една". Аз съм последният човек, който ще тръгне да защитава тезата за вечната моногамност на двойката. Идеята ми е, че докато съществува връзка между двама души, мъжът трябва да направи така, че дамата да се усеща специална, щастлива и удовлетворена! Дотолкова, че да няма нужда нито от това, мъжът да се променя, нито от "екзотиката" на нови мъже. Изкуството е именно това да бъде постигнато от човека до нея.
    Белла, знам, че си разбрала смисъла!
    Доче!
    Людмиле, дай да ти стисна ръката за колорадския бръмбар! Нееднократно съм се убеждавала тук, че владееш мисловната еквилибристика и пак всеки път успяваш да ме изненадаш! Много точни разсъждения правиш, които изцяло се припокриват с моите!

    Още веднъж, благодаря на всички!
  • Таня, прочитайки коментара ти, смятам че има резон в това да изпитваш неверие относно възможната метаморфоза: въшка-божество. От мъж-въшка е логично да се получи най-много колорадски бръмбар (по-едър е, с по-ярка окраска, не смуче ликвор от топлокръвни и... толкоз). Всеки може да сгреши, приемайки фалшивата маска, представяща едно достойно лице, за истинска, но когато измамата е станала факт, обикновено не може да се направи много. Дори да приемем невъзможното за възможно, т.е. жената, бидейки толкова съвършена (почти магьосница), че да постигне задоволителен резултат в метаморфозата въшка – принц, тогава с непренебрежима категоричност възниква въпросът: Защо е нужно подобно усилие, подобни еквилибристики при изграждане тепърва на мъжкото у мъжа, за което по презумпция се предполага, че тя е можела да го получи наготово. Нужно ли е да бъде похабена толкова енергия в емоционален и личностен план?! Не, защото Резултатът не си струва усилието. Към децата, които жената отглежда се е прибавило още едно - пораснало дете. Майчинството е нейна природа, но опитът е показал, че след време отношението ѝ към такава „рожба” еволюира до най-обикновено пренебрежение.
  • Таня, моля те да ме извиниш, ако съм създал у теб впечатлението, че имам за цел да натрапвам някакви свои виждания за отношенията жена-мъж. Истината е, че стихотворението ти ме провокира да се замисля в тази посока и споделих продукта на този /подчертавам/ спонтанен размисъл. Нямам ни най-малко съмнение, че изискана и хубава жена като теб е открила Истинския мъж в живота си. Знаеш обаче, че той не е задължително да бъде единствен. Затова не бързай да обезсърчаваш кандидатите за този висок пост с известието, че е намерен завинаги и окончателно.
  • Младене, не е ново и донякъде е типично за жената да има каквито и да било илюзорни представи, в частност, такива, за мъжа, и ако трябва още да стесня кръга, коя жена не мечтае да е единствена?
    Може и да не ти се вярва, но аз не искам да съм единствена. Затова пък съм срещнала Човека, който припокрива повечето представи на жената за Истински мъж! При това, без да е минал през метаморфозата "въшка - божество". Спорно е доколко тя (метаморфозата) е възможна, независимо дали с нея се заеме жена или магьосница

    Ели, повечето жени биха ме разбрали! Ти също и си права, че трайната обич е изкуство. Това си е моя стара максима - мъжът е мъж не когато свърши "номерата" си и хукне да търси нови жени, за да им приложи наново старата си система и пак да е забавен, а когато съумее продължително време да провокира интереса на една и съща жена!

    Ама разбира се, Дани! Убедена съм, че голям процент от нас си имат по една перла. А на които си нямат, пожелавам да си намерят. За съжаление перлите, също както и онези, на морското дъно, са в милион пъти по-малко от обикновените лъскави камъчета!

    Ева, точно както вярвам, че всяка би оценила перлата, знам и че мнозина си премятат "въшките".

    Иренче, честита годишнина! Харесвам числото "31"! И се радвам, че стихото ти "пасна", разбира се!

    Дами, моля за извинение, че дадох приоритет на господина!

    С благодарност към всички!
  • Тук днес ме уцели! Не мога да не го споделя на друго място, точно в деня на годишнина от сватбата ми... И то не каква, а 31 години.
  • Смешници..., прекрасно е казано...!!!
    И все им е малко грамажът
    на една да държат интереса,
    и все не им стига куражът
    на една да владеят сърцето.
  • Хубаво стихотворение, за което те поздравявам, Таня, демонстриращо мечтата на всяка една жена да изпитва илюзорното усещане, че само тя е обичаната от даден мъж. Но не мислиш ли, че т.нар. от теб мъже - "въшки", могат да се превърнат и в Принцове, ако жената е като магьосницата Кирка /Цирцея/. Тогава тя е в състояние да превърне една такава "въшка" и в Бог, на когото да служи и да му се кланя и по този начин наистина да стане щастлива. Истинската жена винаги съумява да извърши това. А щом през живота си не е успяла да го извърши нито веднъж, значи е фалшива!
  • Много точно е сравнението с въшките...
    А трайната обич наистина е изкуство.
    Поздравления за изящната класическа форма, Таня!
Предложения
: ??:??