Онлайн

2 июн. 2024 г., 08:56

Поэзия

128 1 2

Като тъпа овца си стоя..

И по цяла вечер не спя.

Ред сополи, ред сълзи.

Няма кой, един шамар на

мен говедото да извърти.

Под хипноза ли изпадам,

де да знам!

В зелената точка гледам

и не отмествам поглед от там.

Да му пиша ли се чудя..

Да не стане пак беля..

И на бързичко отново

да ме запрати в графата -

блокирана овца.

Боже, де смили се..

Помогни ми!

Ще изперкам на тия

младички години.

Колко още да го бъде

моето сърце?

Още ли да чакам..

Давай ми го това момче!

Ако няма да е мое..

стига ме измъчва!

Пиши ми края, и да се мре!