Опитах се да се измия

от тинята, хвърлена по мен.

Опитах се да се извия,

да избегна горчивия, кален ръжен...

Не успях! - а толкова исках… да бъдем,

виж, днеска вече не знам…

Даже очите притварям и зъбите стискам,

но отново не знам…

А ти? Ти може би знаеш…

е добре, тогава кажи…

Не искаш?... тогава мълчи

или гордо ръмжи, ако искаш…

Аз пък ще пея

фалшиво, прегракнало, жално…

А дали ще напиша няколко думи прощални?

Не знам… май няма никакъв смисъл…

Не, реших, ще говоря още и още,

и още много дори. Мога даже цветя

да поставя пред сърдечните твои стени,

за да станат красиви и да не боли,

когато се сгромолясат…