Опитах се да се измия
от тинята, хвърлена по мен.
Опитах се да се извия,
да избегна горчивия, кален ръжен...
Не успях! - а толкова исках… да бъдем,
виж, днеска вече не знам…
Даже очите притварям и зъбите стискам,
но отново не знам…
А ти? Ти може би знаеш…
е добре, тогава кажи…
Не искаш?... тогава мълчи
или гордо ръмжи, ако искаш…
Аз пък ще пея
фалшиво, прегракнало, жално…
А дали ще напиша няколко думи прощални?
Не знам… май няма никакъв смисъл…
Не, реших, ще говоря още и още,
и още много дори. Мога даже цветя
да поставя пред сърдечните твои стени,
за да станат красиви и да не боли,
когато се сгромолясат…
© Яни Всички права запазени