Когато съм изгубила
опорните си точки
и корените към надеждата изсъхват,
отивам в зимната градина
на душата си;
там мойте стихове покълват
и екзотични до необичайност
ми се струват истини,
които с простота пленяват.
В изкуствените езерца
най-пъстри блясват рибки,
по клоните – цветя и славеи.
Посядам тук на малка пейчица
и сричам
латинските названия на
цъфнал кактус.
И като Буда се откъсвам
от отровни искания,
за да се заредя с хармония
и благост.
Публикувано във:
България днес 12-13 октомври 2013
и
в-к Уикенд, 6-12.08.2016
и
сп. "Подслон" бр. 3, 2021, с.28
© Павлина Гатева Все права защищены