Когато съм изгубила
опорните си точки
и корените към надеждата изсъхват,
отивам в зимната градина
на душата си; 
там мойте стихове покълват

и екзотични до необичайност
ми се струват истини,
които с простота пленяват.

В изкуствените езерца
най-пъстри блясват рибки, 
по клоните – цветя и славеи.

Посядам тук на малка пейчица
и сричам 
латинските названия на
цъфнал кактус.
И като Буда се откъсвам
от отровни искания,
за да се заредя с хармония
и благост.

Публикувано във:

България днес 12-13 октомври 2013

и

в-к Уикенд, 6-12.08.2016

и

сп. "Подслон" бр. 3, 2021, с.28