Розовият цвят
посипал пътя ми напред,
неземен, смайващ аромат
по моите пътеки,
букет в необяснимия портрет,
неотразена гама в чуден свят,
килим със багрите
на съкровените мечти,
с дъха на непознат зефир,
с цвета на всичките вълшебства
и на всичкото почти,
изпълнило душа и дух
във необятния духовен мир!
В миг забравил
бурите и ураганните порои,
в секундите оставил
страха зад стиснатите зъби,
съмнението в собствени устои.
Изкачване ли е това
със лекотата на мъдрец
след тежки безпокойства,
обвинителни слова,
прозрения безброй
и дълъг път на мисълта
във лутания, лабиринти и завои?
След всяка крива стъпка
ставам с нова сила
след падане внезапно
извирам все по жив,
провирам се нагоре
по отредениете ми стъпала
към моето небе и ето,
ето хоризонтът, който търся,
зашеметяващ във безкрая,
огромен, удивителен, красив!
Това е прероденото във мен,
това е непознат, невероятен вятър,
в зората на очакваното утро,
с широките очи, отворени
от жаждата за нов
и истински настъпващ ден!
гр. София
08.11.2014 г.
© Димитър Христов Все права защищены