1. Опит за съвършенство

Розовият цвят

посипал пътя ми напред,

неземен, смайващ аромат

по моите пътеки,

букет в необяснимия портрет,

неотразена гама в чуден свят,

килим със багрите

на съкровените мечти,

с дъха на непознат зефир,

с цвета на всичките вълшебства

и на всичкото почти,

изпълнило душа и дух

във необятния духовен мир!

В миг забравил

бурите и ураганните порои,

в секундите оставил

страха зад стиснатите зъби,

съмнението в собствени устои.

Изкачване ли е това

със лекотата на мъдрец

след тежки безпокойства,

обвинителни слова,

прозрения безброй

и дълъг път на мисълта

във лутания, лабиринти и завои?

След всяка крива стъпка

ставам с нова сила

след падане внезапно

извирам все по жив,

провирам се нагоре

по отредениете ми стъпала

към моето небе и ето,

ето хоризонтът, който търся,

зашеметяващ във безкрая,

огромен, удивителен, красив!

Това е прероденото във мен,

това е непознат, невероятен вятър,

в зората на очакваното утро,

с широките очи, отворени

от жаждата за нов

и истински настъпващ ден!

гр. София

08.11.2014 г.