7 сент. 2010 г., 00:20

Опиум!... 

  Поэзия » Любовная
888 0 3

~ *~&~

 

Любими мой!

Любими мой!

ЛЮБОВ!

 

 

Написах с пръсти по вълните:

 

Момиче голо съм...

 

Прозрачна сфера

Приютила в себе си

Едно Небе

И пламъците в него...

 

Прозрачна къщичка за тебе съм,

в която да приседнеш

днес отново ПАК свободен...

 

И да наблюдаваш

СВОЕТО Небе -

рождено...

С нежност тук

прикътано от мене...

 

Написах с пръсти по вълните:

 

ДОМЪТ СЪМ ТВОЙ!

 

Любими мой!

Любими мой!

ЛЮБОВ!

 

И всяка дума...

ПАЗЯ Я ЗА ТЕБЕ!

 

И всеки допир,

МЪЖ МОЙ!

Диша с мисълта

за твоя допир,

пълен със УХАНИЯ

на много цветове!

 

Аааххх!!!

Любими мой!

ОПИУМ!!!

ЛЮБОВ!!!

 

Момиче голо съм...

 

Стоя сред Огън и вълни,

които ту удрят ме...

 

ту Галят ме -

и всеки път поисквам аз...

 

ДА СЪМ ОПРЯНА

на гърдите ти

 

и да целувам тялото,

желаещо дъха ми...

Дъх- желан праг

за твоя мъжки взор...

 

Устремен да ме спасява сред вълните,

които ту блъскат ме...

ту Галят ме...

 

Ту Изгарям в Огън

От Любов...

Роден от блясъка им -

Един Оргазъм

На Душата -

Една Вълна...

На Щастие

И Вик...

Примесен със стремежност

за Уют и Дом -

... прозрачна сфера...

Аз... и гола ласка...

В Добро море...

В Добро Небе...

 

В ДОБЪР ЖИВОТ...

 

ЛЮБИМИ МОЙ!

 

ЛЮБОВ!

 

Желаещ Топлото ми тяло...

Желаещ Бялата Любов!

 

Постлала съм постеля

от трева уханна

и Огън тих запалих...

 

ОГЪН ОТ ЛЮБОВ!!!

Силен мой Архангел!

 

Силен мой, Уханен!!!

Мъж голям...

Че губя се сред тебе...

Мъж ДЪБ!

 

ОПИЯНЯВАЩ!

 

ОПИУМ!!!

Бял млечен сок...

 

И ставам само сетива

в прозрачна чаша...

И пълниш я с Ухания

на...

ЖАДЕН БОГ...

 

Дъхтиш ме...

И изяждаш ме...

И после пък ИЗВАЙВАШ МЕ

с Желана Вихреност на мисълта,

че ЛИТВАМ ПАК -

Богиня твоя...

Твоя приказна жена!

 

И танцувам гола...

Около гръдта...

Една гръд на

Дишащ днес Дъб,

искащ...

Мойта крехка плът...

 

Провирам кротки длани

и гледам теб...

С очи...

Докоснати с Любов!

 

Любими мой!

Любими!

 

Моя приказна Любов!

 

~ *~&~

 

Беше Време...

Старо време...

 

Когато застанах на Брега

и свлякох дрехите си в бяло...

 

Момиче голо станах...

А Ангел бях - някога...

ТОГАЗ...

И скочих сред водите

на Премъдрата река,

в която днес със длани...

оставям стих след стих...

С пръсти пиша по вълна...

 

Една вълна, отнасяща зова ми...

До един БРЯГ - ДЪХ...

ТВОЯТ!!!

Ангел Бял...

Намерил моите крила...

 

Написах с пръсти по вода -

Тъй топла, щото в Огън аз горя!...

 

Обичам Ангел Уриел!

Опиум за моята душа...

 

Един Ангел, който призовах,

в страха от голотата моя

и който на мига от Небеса -

отказал се от всичко свое

ПРЕЛЕТЯ...

Да ме спаси от Огъня във нея...

 

 

06 септември 2010 година

 

Изрисувах с пръсти по водата...

 

Л-Е

 

~ *~&~ ОПИУМ!!!

 

http://www.vbox7.com/play:ae46f76f

© Л-Е Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??