1 авг. 2005 г., 07:49

Оплаках се от тишината 

  Поэзия
1086 0 2
Oплаках се от тишината
сега тя страда,
а бушува в мене за отплата
глъч от звуци на непознати.
Които идват и си тръгват,
като подгонени
от мен самата,която канех ги,
а после им обръщах гръб.
Оплаках се от тишината
сега за нея аз скарбя.
По страшна стана самотата
сред свои чужда и сама. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
  • В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...

Ещё произведения »