1 авг. 2005 г., 07:49

Оплаках се от тишината 

  Поэзия
1007 0 2
Oплаках се от тишината
сега тя страда,
а бушува в мене за отплата
глъч от  звуци на непознати.
Които идват и си тръгват,
като подгонени
от мен самата,която канех ги,
а после им обръщах гръб.
Оплаках се от тишината
сега за нея аз скарбя.
По страшна стана самотата
сред свои чужда и сама.
Оплаках се от самотата
сега наказана от нея
обгърната от звуци,гласове
самотна сред безброя
се скитамсред тълпата
и търся тишината.








© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ти си прав писателче .Непременно ще го редактирам.Благодаря Дими надявам се и на теб да ти хареса редактираната версия.
  • Хубаво започваш, Джейн! Останалото е повторение на горната теза по различен начин, не е лошо, но началото ти е най-силно!
Предложения
: ??:??