Стихове- безсилие и сламки,

а въртопът те отнася надалеч.

Мислел си – тоз път ще е различно,

Господ те обича

и за всяка болка се намира лек.

Давиш се с очи нагоре,

вяра силна трябва,

случват се и чудеса.

Изборът ти изначално е отровен –

вещерски капан от самота.

Правил- струвал, а накрая – нищо.

Огънят бушувал – улика за стих.

Пепелта  остава в огнището –

топла като кръв, по-мека и от плът.

Орден златен на гръдта на нищите.

…