Опустошение

25.07.2018 г., 0:06 ч.

Поезия » Философска

5.0 / 1

358 0 1

Стихове- безсилие и сламки,
а въртопът те отнася надалеч.
Мислел си – тоз път ще е различно,
Господ те обича
и за всяка болка се намира лек.
Давиш се с очи нагоре,
вяра силна трябва,
случват се и чудеса.
Изборът ти изначално е отровен –
вещерски капан от самота.
Правил- струвал, а накрая – нищо.
Огънят бушувал – улика за стих. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Кръстопътища за ветрове
Близо до лудостта

Пред залеза съм просякът дошъл с отворената длан, за да приеме последен лъч в живота зъл, към космос...
Сезони на щастието

Има щастие тъжно - тъжно като стара любов. То е изцяло във спомена - споменът сложен в обков... Има ...
За мен си...

Сега си непокорна болка, от спомена при мен дошла, дете обикнало ме толкова, че в миг разсея сивата ...

Още произведения »