Тази сутрин оранжево пак беше небето. Значи вятър ме вее на кон, не на кобила, гледам - не, не сънувам очите ти, след което въздъхвам, Боже мой, колко красива си била!
Тази сутрин съм вятър и духам от вчера. Затова ходят като несресани птиците. Тази сутрин от любов, не от страх, пак треперя и мечтите ми пак са прострени на жиците.
Тази Пролет, неочаквано, тъй дълго очаквана, долетя със последния порив и полет. Щом вратата не си я затворила, значи чакаш ме, не звъня на звънеца, просто тичам нагоре.
Този ден, в този час, мисля си, във този живот, колко рядко, колко малко съм пил от твоята кана! Тази сутрин оранжево беше небето, като кивот, в който не злато има, а Любов. И се будя. Осанна!
Пипи:
...
Как ли да принудиме страстта
във оратжево да плисне с нова сила?
Кой ми шепне - идва старостта,
няма връщане - назад, ти в свила,
знай, че всяка ласка ми е мила,
от по-мила, та най-мила!
Пипи.
"Тази сутрин от любов, не от страх, пак треперя
и мечтите ми пак са прострени на жиците."
Най-хубавото треперене е при тебе!
Мечтай, звездоброецо! Човекът е толкова голям, колкото са и мечтите му!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
...
Как ли да принудиме страстта
във оратжево да плисне с нова сила?
Кой ми шепне - идва старостта,
няма връщане - назад, ти в свила,
знай, че всяка ласка ми е мила,
от по-мила, та най-мила!
Пипи.