24.09.2008 г., 7:00 ч.

Оранжево небето 

  Поезия » Любовна
946 0 10
Оранжево небето
Тази сутрин оранжево пак беше небето.
Значи вятър ме вее на кон, не на кобила,
гледам - не, не сънувам очите ти, след което
въздъхвам, Боже мой, колко красива си била!
Тази сутрин съм вятър и духам от вчера.
Затова ходят като несресани птиците.
Тази сутрин от любов, не от страх, пак треперя
и мечтите ми пак са прострени на жиците.
Тази Пролет, неочаквано, тъй дълго очаквана,
долетя със последния порив и полет.
Щом вратата не си я затворила, значи чакаш ме, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ми Ки Всички права запазени

Предложения
: ??:??