Орел
На Пламен Ставрев
Родих се сред вековните скали —
по залез, сред мълчание гранитно —
в чертозите на старите орли,
където гърбавото ехо скита...
Прекрасен беше дивият ми свят,
в живота ми се гонеха сезони,
а в нервно режисиран кръговрат
танцуваха природните закони.
Стихии пет гравираха ме с плам
(с безумни пируети в пет посоки)
в зениците със огнен пентаграм —
екслибрисът на мълнии безоки.
Дерях до кръв небето със криле,
а глутница звезди ми бяха свита...
И ръфахме от лунното филе
до изгрев. Кръвожадно. Без насита.
Но остарях. А исках горда смърт —
та аз владеех урви страховити...
Как да умра позорно като кърт,
щом цял живот царувал съм в скалите?
Прегърнах буря — ослепи ме гръм.
Сред бяла зима, недочакал пролет.
Горгона адска залюля ме в сън...
Орлите винаги умират в полет!
© Дениса Деливерска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Адмирации!
-
Какво да напиша тук?! Покланям се пред таланта ти! Бъди!
-
"Прекрасен беше дивият ми свят,
в живота ми се гонеха сезони,
а в нервно режисиран кръговрат
танцуваха природните закони."
Браво, Денисса! -
Има стихове, които докосват сърцето до такава степен, че мислиш за тях и ги преживяваш дълго време след като си ги прочел. За мен този стих е такъв! Адмирации, Дени! Благодаря ти
-
Браво!
-
Великолепно!
-
Орлите винаги умират в полет!
Прекрасно посвещение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
се прекланям пред тази творба. Чудесна е!