denissa (Дениса Деливерска)
44 824
18.10.2013 г., 10:04 ч.

Орел 

  Поезия
1196 2 8



                                      На Пламен Ставрев

Родих се сред вековните скали — 
по залез, сред мълчание гранитно —
в чертозите на старите орли,
където гърбавото ехо скита...

Прекрасен беше дивият ми свят,
в живота ми се гонеха сезони, 
а в нервно режисиран кръговрат
танцуваха природните закони.

Стихии пет гравираха ме с плам
(с безумни пируети в пет посоки)
в зениците със огнен пентаграм — 
екслибрисът на мълнии безоки.

Дерях до кръв небето със криле, 
а глутница звезди ми бяха свита...
И ръфахме от лунното филе
до изгрев. Кръвожадно. Без насита.

Но остарях. А исках горда смърт — 
та аз владеех урви страховити...
Как да умра позорно като кърт,
щом цял живот царувал съм в скалите?

Прегърнах буря — ослепи ме гръм.
Сред бяла зима, недочакал пролет.
Горгона адска залюля ме в сън...
Орлите винаги умират в полет!

© Дениса Деливерска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??