Орфически следи
Опрял глава на лакът съм от листа,
а ни разделят хиляди слова...
до бяло нажежена пропаст – липса,
която трябва в стих да извървя.
Да метна мокри струни от дъгата,
клавиши вдъхновен да подредя
и да изсвиря мост над тишината –
лиричен код към нечия душа.
Дълбоко там... една сълза да капне –
като катурнато депресно папие,
завихрила се листите ще грабне ...