3.10.2012 г., 14:23 ч.

Орфически следи 

  Поезия
1110 0 20

Орфически следи

 

Опрял глава на лакът съм от листа,

а ни разделят хиляди слова...

до бяло нажежена пропаст – липса,

която трябва в стих да извървя.

 

Да метна мокри струни от дъгата,

клавиши вдъхновен да подредя

и да изсвиря мост над тишината –

лиричен код към нечия душа.

 

Дълбоко там... една сълза да капне –

като катурнато депресно папие,

завихрила се листите ще грабне

сюита феерични снегове.

 

В косите мои, птици посребрени –

на мислите излитнали искри,

ще свият тайни още неродени –

невидими орфически следи.

 

Пробягалата златонога есен

докосна ме с прелитащи криле,

засвирил вятър песенно понесе

в ефира листа – моето сърце.

 


© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??