31 мар. 2014 г., 01:13

Орис 

  Поэзия
443 0 0

Имам си брат един и той ми е най любим.

Имам и сесричка една, малка, и

друга по-голяма сестра.

С тях заедно рано останахме без баща.

 

Но имаме майка много добра

и всички ние решихме да и

подадем ръка - нали сме нейни деца.

Така се завъртя света, че и за нея

се борихме неведнъж или два.

 

Ей такава е наш'та съдба,

да се борим не за едно или две неща.

Но се справяме - засега, защото си имаме

майка една, а ние сме нейни деца!

 

Сега вие решете дали сме добри

и лесно ли е да се борим с

всички удари поднасяни

от всички страни?

 

Не не се оплаквам,

 знам че има и други с по-лоша съдба.

И те също се борят със всички сили

и вървят напред търсейки една по ярка светлина.

Такава е нашта история досега,     

ще ви разкажа и друго, но не сега.

Може би когато и ние намерим

тази дълго търсена, ярка светлина!

© Виолета Денчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??