Имам си брат един и той ми е най любим.
Имам и сесричка една, малка, и
друга по-голяма сестра.
С тях заедно рано останахме без баща.
Но имаме майка много добра
и всички ние решихме да и
подадем ръка - нали сме нейни деца.
Така се завъртя света, че и за нея
се борихме неведнъж или два.
Ей такава е наш'та съдба,
да се борим не за едно или две неща.
Но се справяме - засега, защото си имаме
майка една, а ние сме нейни деца!
Сега вие решете дали сме добри
и лесно ли е да се борим с
всички удари поднасяни
от всички страни?
Не не се оплаквам,
знам че има и други с по-лоша съдба.
И те също се борят със всички сили
и вървят напред търсейки една по ярка светлина.
Такава е нашта история досега,
ще ви разкажа и друго, но не сега.
Може би когато и ние намерим
тази дълго търсена, ярка светлина!
© Виолета Денчева Todos los derechos reservados