20 апр. 2019 г., 11:39

Орисия 

  Поэзия » Любовная
620 7 6
Препънах се в треви от гръмотрън.
Изсъхнали, но жилави. Във плет.
На корена, отварата - за сън.
Пречиства и кръвта ми във сърцето.
Отдавна пия билки за отпадналост.
На Енювден бера по росно утро.
Магиите съм чу̀вал - ден до пладне са,
а моята е нощна. И от трудните...
Обелих си коляното. По детски.
На старите си белези се радвам.
А тези - във душата са злочести.
И лек за тях едва ли ще продават... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Все права защищены

Предложения
: ??:??