diesto (Данаил Антонов)
1039 617
20.04.2019 г., 11:39 ч.

Орисия 

  Поезия » Любовна
576 7 6

Орисия

 

Препънах се в треви от гръмотрън. 

Изсъхнали, но жилави. Във плет. 

На корена, отварата - за сън. 

Пречиства и кръвта ми във сърцето. 

 

Отдавна пия билки за отпадналост. 

На Енювден бера по росно утро. 

Магиите съм чу̀вал - ден до пладне са, 

а моята е нощна. И от трудните... 

 

Обелих си коляното. По детски. 

На старите си белези се радвам. 

А тези - във душата са злочести. 

И лек за тях едва ли ще продават... 

 

Все още се надявам да е чудо - 

туй, дето ще ме върне в друго време. 

Тогава да съм нямал тази лудост - 

да давам любовта си без да вземам... 

 

Сега ще изплета венец за тебе. 

Ще ида при гледачка за магия. 

Да каже - цял живот ли ще отнеме, 

да свърши тази моя проклетия... 

 

Препънах се, дока̀то те обичам. 

Припряно. И от страх да не сънувам. 

Защото никога към никоя не тичах, 

и с всичките по пътя се сбогувах... 

 

По клоните на жилавия дрян, 

оставих кръпката на бялата си риза. 

На джоба, до сърцето - моят блян, 

орисница за Теб да ме орѝса!.. 

 

Стихопат. 

(DannyDiester)

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??