19 мая 2024 г., 17:00
Орисията човешка
Денят едва започва,
а вече предвещава края,
не чакам нищо ново,
не се надявам, не гадая.
Ще бъда вчерашната съща,
и днес, и утре ще вървя,
и по човешки с кръста на гърба
и пак, и пак ще се завръщам.
Дали наяве, дали насън -
докато в мен жив е онзи шепот
и с векове кодиран звън,
че се завръща само който крачи ...
а вече предвещава края,
не чакам нищо ново,
не се надявам, не гадая.
Ще бъда вчерашната съща,
и днес, и утре ще вървя,
и по човешки с кръста на гърба
и пак, и пак ще се завръщам.
Дали наяве, дали насън -
докато в мен жив е онзи шепот
и с векове кодиран звън,
че се завръща само който крачи ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© П Антонова Все права защищены
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
