palenka (П Антонова)
504 18392
19.05.2024 г., 17:00 ч.

Орисията човешка 

  Поезия » Философска
239 4 11

Денят едва започва,

а вече предвещава края,

не чакам нищо ново,

не се надявам, не гадая.

Ще бъда вчерашната съща,

и днес, и утре ще вървя,

и по човешки с кръста на гърба

и пак, и пак ще се завръщам.

Дали наяве, дали насън -

докато в мен жив е онзи шепот

и с векове кодиран звън,

че се завръща само който крачи

и носи кръста си, орисан

с вечността и в нея вписан

по човешки земния си път

да извърви, дори когато

от болка нечовешка

душата да кърви...

© П Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Краси - 👍 🌷
  • Има и цветя и рози, но като цяло сме тук да решаваме проблеми. Другото е за декорация, да ни вдъхновява.
  • Дани! Благодаря!
  • Болката идва и отминава, срещаме по пътя си и залези, но и изгреви и точно те правят товара ни поносим! Хубав стих, Пепи, поздравления!
  • Петя, Катя, Скити, Велев - Благодаря ви!!!
  • Прекрасно, прекрасно стихотворение! Препоръчвам и пет звезди от мен. Поздравления!
  • Е, много е хубаво, Пепи! Браво!
  • Има много истина. Май с всички ни е така...
  • Върви.....
  • Благодаря, Ники! 💙 🤗 ❤️
  • Разкош, Пепи!
    "по човешки земния си път
    да извърви, дори когато
    от болка нечовешка
    душата да кърви"...
    Удоволствие си!💖💖💖
Предложения
: ??:??