18 сент. 2022 г., 08:20  

Оркестър с цигулки 

  Поэзия » Философская
305 1 3

      Оркестър с цигулки

 

 

Вървя към моето село в планина,.

едно малко село мило, Тополница.

Тук посреща ме баба от пътната врата,

от тук си тръгвам и се завръщам с усмивка.

 

А вечер когато настъпи тъмнина,

започва представление с цигулка в ръка.

Малки зелени щурчета свирят ми сега,

позната мелодия от детството, музика.

 

Свирят те не спират мелодията през нощта,

и връщат ме в детството, в спомена.

Малки същества с цигулки в ръка,

веселят ми душата и няма я тъга.

 

И свирят и не спират те през ноща,

и аз ги слушам и сякаш им пригласям.

Неуморно те свирят на хората,веселба,

а аз сякаш листите им с ноти нагласям.

 

Свирете, свирете щурчета през ноща,

вашата мелодия гони моята тъга.

Аз харесвам вас и вашата мелодия,

изпълнена от душа с цигулка в ръка.

 

И когато ви няма вас през зимата,

аз пак ще си мисля за мелодията.

Ще чакам с нетърпение пролетта,

да ви чуя и усетя, сбъдната мечта!

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??