Оркестър с цигулки

18 sept 2022, 8:20 2022-09-18T21:21:31+03:00

Poesía » Filosófica

306 1 3

Вървя към моето село в планина,.

едно малко село мило, Тополница.

Тук посреща ме баба от пътната врата,

от тук си тръгвам и се завръщам с усмивка.

А вечер когато настъпи тъмнина,

започва представление с цигулка в ръка.

Малки зелени щурчета свирят ми сега,

позната мелодия от детството, музика.

Свирят те не спират мелодията през нощта,

и връщат ме в детството, в спомена.

Малки същества с цигулки в ръка,

веселят ми душата и няма я тъга.

И свирят и не спират те през ноща,

и аз ги слушам и сякаш им пригласям.

Неуморно те свирят на хората,веселба,

а аз сякаш листите им с ноти нагласям.

Свирете, свирете щурчета през ноща,

вашата мелодия гони моята тъга.

Аз харесвам вас и вашата мелодия,

изпълнена от душа с цигулка в ръка.

И когато ви няма вас през зимата,

аз пак ще си мисля за мелодията.

Ще чакам с нетърпение пролетта,

да ви чуя и усетя, сбъдната мечта!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.