И колко тъжно беше: двама
пак не сме да продължим,
и няма вече чувства на
измама с тебе да делим.

И колко малко бяхме: времето
да разделим по равно,за да
можем да не бягаме от себе
си, под небосвода син.

Обичам теб: но ти не даде
нищо, а аз съм празен, и
смирен, за да ми отнемеш
всичко, включително и мен.

Аз няма да ни лъжа: за това
че не продадох ,себе си в
лъжа, ще кажа още имам
със какво да я даря, отивам!